Грижа за нацията и етническата толерантност

През последното десетилетие на отминалия 20-и век настъпиха значителни промени в броя на населението на България. В резултат от отрицателния естествен и миграционен прираст населението непрекъснато и силно намалява – за  сравнително кратък период от 15 години приблизително с 1200 хил. души. Тези данни дават основание Новото време да акцентира върху проблемите на демографията в своята програма.

Демографската криза е функция на общото социално икономическо състояние в страната. Върху броя на населението през последните години осезателно влияние оказват протичащите дълбоки промени в динамиката на естественото движение на населението (раждаемост и смъртност), а също и външно миграционните процеси (изселвания от страната и заселвания в нея). Териториалните промени са третият фактор, който участва във формирането на населението.

Съгласно документите на Международната конференция за населението и развитието в Кайро, 1994 г., репродуктивното здраве се определя като „състояние на пълно физическо, душевно и социално благополучие, а не просто липса на болест или недъг по отношение на репродуктивната система, нейните функции и процеси. В тази дефиниция се акцентира също и на доброволните и отговорните решения, които хората могат да правят по отношение на раждането и методите за семейно планиране.

Репродуктивните права се определят като основни човешки права, признаващи правата на семействата и индивидите да решават свободно, без намеса и насилие, колко деца да имат и на какъв интервал. Това е основно право, което Новото време счита за неотменимо. По-конкретно, тези здравни услуги трябва да включват според нас, консултиране по семейно планиране, образование и услуги преди, по време на и след раждане, превенция и лечение на стерилитет, превенция на абортите, здравно образование и лечение на болести, свързани с репродуктивната система, както и на предаваните по полов път болести, вкл. ХИВ/СПИН.

Здравеопазване

   Наред с безработицата, бедността, неадекватното на потребностите финансиране на здравеопазването, несъмнен отрицателен принос имат и промените в системата на здравеопазването и неуспешната здравна реформа. В резултат на всичко това настъпи  срив в майчиното и детското здравеопазване, фактическо ликвидиране на здравеопазването в селските райони, крайно недостатъчното финансиране на здравеопазването от всички източници (национален бюджет, общински бюджети, НЗОК), принудително голям размер на разходите на домакинствата за задоволяване на здравните потребности, затруднен достъп до здравни ресурси за редица групи от населението, което фактически ги поставя в неравностойни позиции.

Образование

Образованието е важно социално качество на личността, което надхвърля индивидуалните й граници и се пренася върху развитието на икономическите, демографските и социалните процеси в обществото. Тази му роля и значение го превръща в стратегически ресурс на съвременното развитие, без който е немислимо изграждането на  икономика на знанието.  Особено тревожни са данните за образователното ниво на 15-19 годишните. Почти една трета от ромските юноши и девойки на тази възраст са или напълно неграмотни или имат незавършено начално образование. Налице са и някои негативни моменти, свързани с общия брой на учащите се. Известно е, че в определена степен това намаление се дължи на отрицателния демографски прираст в страната и ниския брой живородени деца.

  • Като се има предвид наличната материална база и кадри, резултатите по привличането на децата в училище могат да бъдат и по-добри, особено що се отнася до тези, които са в задължителна училищна възраст. В случая се изисква по-ефективно изпълнение на законите и отделяне на повече средства за образование, които да не се разглеждат като разходно перо от бюджета, а като инвестиция. Статистиката на доходите на свой ред доказва, че бедността е една от най-сериозните бариери, препятстващи образованието на децата.
  • Демографският срив в страната беше предпоставка за закриване на училища. Закриването на над 320 училища в страната наложи транспортиране на ученици до съседни населени места. Всичко това води до ситуация, при която децата не тръгват на училище, напускат училище или не продължават след началната образователна степен. Оптимизацията на училищната мрежа не трябва да се превръща в пречка пред достъпа до образование, а да подпомага повишаването на неговото качество.
  • Детският труд е една от сериозните бариери пред образованието. Икономически активни (заети извън дома срещу заплащане) са 6,4% от общия брой на децата на възраст от 5 до 17 години, заетите в домашното стопанство – 32,3%, заетите в домакинството – 41,8% и напълно незаетите – 14%. Специален интерес в случая представлява съчетанието между трудовия и училищния статус.  При преобладаващата част от децата в посочената възрастова граница – 80,9%, е налице едновременна училищна и трудова заетост. Детският труд се сочи като една от причините за недобрата подготовка и за отсъствията от училище. Всичко това доказва, че детският труд е прекрачил границите на социализацията на детето.
  • В условията на осъществяваната социална трансформация у нас  се промени и мястото на образованието. Девалвацията на образованието като ценност се дължи най-вече на ниско технологичната икономика, която представлява 82% от икономиката на страната. Тя предопределя на трудовия пазар да се търсят повече работници с ниско образование и квалификация.

Радикалните социално-икономически промени, които се извършват у нас в годините на прехода, се отразиха съществено върху заетостта на българското население. С раздържавяването и утвърждаването на пазарната икономика, с развитието на частния сектор се установяват нови пропорции в заетостта. Високото равнище на безработицата отнема възможността на част от работната сила за професионална реализация и създава несигурност по отношение на заеманите работни места.

Високият относителен дял на безработните, наред с масовото обедняване на населението, рефлектира неблагоприятно върху заетостта на жените в официалния сектор като увеличава техния дял в неформалния. Въпреки съществуващите юридически гаранции, ограниченият пазар на труда поражда дискриминация по пол и възраст, поставяща жените в особено неблагоприятна ситуация. Те често са принудени да правят компромиси по отношение на избора на съответстваща на образованието и квалификацията им работа, както и спрямо условията на труд и заетост.

Промените в труда са сред факторите, които рефлектират върху демографското поведение и участват във формирането на съвременната демографска ситуация на страната. Една от тях е свързана с продължителността на работното време в сферата на професионалния труд, която бележи тенденция на нарастване. В редица случаи извънредният труд не се заплаща, а удълженото работно време не се компенсира, което противоречи на трудовото законодателство. Около 70% от заетите работят повече от обичайно установеното от Кодекса на труда време.

Прави впечатление, че в интерес на осигуряването на допълнителни доходи 6% от заетите работят на повече от едно работно място, а двойно повече са тези, които търсят второ работно място. Това също е в посока на тенденцията за увеличаване продължителността на работното време.

Удължаването на времето за професионалния труд засяга все повече съботните и неделните дни, както и част от дните за годишен отпуск. Данните сочат, че всеки шести от мъжете и жените е зает всяка събота и неделя.

Всичко това се отразява неблагоприятно върху здравето на заетите, ограничава времето им за отглеждане на децата, рефлектира върху репродуктивните нагласи на заетите, върху общуването в семейството.

Тези факти свидетелстват, че отговорността на не малка част от работодателите към спазването на трудовото законодателство в тази насока е силно принизена, а системата за контрол – недостатъчно ефективна.

Заетостта в сенчестата икономика, макар да дава някакви шансове при липса на друга алтернатива, има сериозни негативни последици, особено във времето, когато заетите осъществяват своите репродуктивни нагласи. Освен непризнаването на трудов стаж, липса на социални обезщетения при евентуална трудова злополука, социално и здравно осигуряване, което засяга и двата пола, жените са потърпевши и от гледна точка на нарушеното им право на социални придобивки за бременност и майчинство. Ето защо стимулирането на раждаемостта и отглеждането на децата като част от демографската политика следва да поощрява трудовата регламентация на заетостта на жените и тяхната социална защитеност.

Няма страна  в света с  универсален модел за справяне и с проблема със застаряващото население. България е сред малкото страни с така прогресивно намаляване  и застаряване на населението. Ефектът от остаряването е намаляване на работоспособното население, натоварване на пенсионната система, натоварване на здравната система. Освен това съвременните семейства са  все по-малки. Това на практика означава, че няма достатъчно млади, които да поемат грижата за възрастните хора. Тя все повече ще пада върху държавата.

В България има влошено качествено възпроизводство с намаляване на населението и това е основният демографски проблем. За Новото време хората са основна ценност на нашата страна. Но според нас не е важен само техният брой, а и техните способности, умения, стандарт на живот и здравословно състояние. Всички това представлява човешкият капитал на нацията. Демографската политика трябва да е комплексна и с дългосрочен характер. Демографските проблеми засягат всеки аспект от живота. Затова ние считаме, че трябва да се заложи на политика по отношение на заетостта. При по-голяма безработица спада раждаемостта. Нужно е да се акцентира върху жилищната, данъчната, семейната политика, семейните надбавки, отпуските по майчинство, родителски отпуски.

В тази връзка  по отношение на семейните надбавки Парламентарната група на Новото време инициира промяна в законодателството за майки на деца близнаци.

Относно раждаемостта наша е и идеята държавата да инвестира в плащане от излишъка в бюджета по метода ин витро за безплодните двойки. Броят на стерилните семейства според Асоциацията за семейно планиране е около 270 000 души.

Защита на малцинствата и интегрирането им в българското общество

Новото време има ясна позиция по отношение на защитата на правата на  малцинствата и на тяхната езикова, културна и религиозна идентичност. Защитата на малцинствата е от съществено значение за стабилността, мира и демократичната сигурност и е неделима част от международната защита на правата на човека. Ние сме за търпимост, толерантност и диалог между различните култури и за поощряване на взаимното уважение, разбирателството и сътрудничеството между всички лица, живеещи в нашата страна.

В съответствие с Международната конвенция на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация, по която България е страна, Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите  в българското общество очертава действията на държавните институции за създаване на реални политически, социално икономически и културни предпоставки за пълноценната интеграция на ромите в обществото. Програмата приема, че задължително условие за постигането на положителни резултати от държавната политика за ромите е създаването на гаранции за пълноправно ромско присъствие във всички нива на държавните институции. В социално икономически аспект като цяло статусът на ромите е драстично по-нисък от средния за България: висок процент на безработица, занемарени жилищно битови условия, лошо здраве, висок процент на неграмотност.

Съществува  система на фактическа сегрегация на ромските деца в т. нар. „цигански училища” със засилено трудово обучение, която в по-ново време се пренася и в обособяването на сегрегирани ромски паралелки. Ниското качество на образованието, което ромските деца получават в тези условия, общата дискриминация, бедността, липсата на действащи програми, които да компенсират недостатъчното владеене на български език и разликите в етнокултурата, довеждат до лавинообразно нарастване на броя на деца от ромски произход, които не посещават училище или отпадат, преди да завършат средно образование. Новото време има ясни и категорични позиции по отношение на:

  • Подобряване на жилищните условия на ромите и постепенно премахване на гетата;
  • Създаване на здравна култура чрез ромски медиатори;
  • Десегрегация на детските градини и училищата.

Това предполага изработването на дългосрочна стратегия за пълното премахване на обособените в ромските квартали училища, действени мерки за осигуряване на свободен достъп на ромските деца до „нормалните” училища, недопускане сегрегирането на ромските деца в обособени паралелки.

  • Премахване на практиката нормално развити деца от ромски произход да бъдат насочвани към специални помощни училища;
  • Включване в Училищните настоятелства на родители от ромски произход;
  • Противодействие срещу проявите на дискриминация в детските градини и в училищата;
  • Въвеждане на длъжността „помощник на учителя” в подготвителна група, подготвителен клас и първи клас;
  • Защита на етническата специфика и културата на ромите в България;
  • Необходимо е да бъдат структурирани Областни съвети по интеграция на малцинствата, които да прокарват политиката на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси.

Парламентарната група на “Новото време” подписа декларация в подкрепа  на участието на Република България  в “Десетилетие на ромското включване 2005 – 2015 г.” в която заяви волята на Република България да води политика на социална интеграция. Декларацията има за цел  намаляване на бедността и е в интерес както на ромската общност, така и на обществото като цяло. Подкрепя пълноправното участие, приноса и отговорността на ромската общност в нашата страна за постигането на целите на Десетилетието. Европейското бъдеще на страната ни е немислимо без подобряване на положението на ромската част от населението. Защитата на малцинствата и тяхната интеграция в българското общество  е гаранция за успешното интегриране на България в европейските и евроатлантически структури.





© Новото Време. Всички права запазени.