Култура

21 век предпоставя  нови предизвикателствата пред българската култура. В бъдещата европейска интеграция на България именно българската култура е призвана да отстоява националната ни идентичност и да представи по най-добрия начин българските изконни ценности пред Европа и света.

За тази цел са необходими нови подходи за стимулиране, развитие  и популяризиране на националната ни култура. Затова “Новото време” нарича своята програма „НОВОТО ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА.”

Тя има следните основни приоритети:

• Ново управление на културата на международно, национално и местно ниво;
• Промяна на държавната политика към постепенна децентрализация на културните процеси;
• Въвеждане на алтернативни механизми за подпомагане на създаването, съхранението и разпостранението на произведенията на българското изкуство и култура;
• Нова национална стратегия за развитие, съхраняване и опазване на културно историческото наследство;
• Осигуряване на условия за активно участие на България в международния културен обмен.

“Новото време” счита, че освен необходимостта от допълнително финансиране, културата се нуждае спешно от нов тип мениджмънт на национално и местно ниво. Министерството на културата с прякото участие на неправителствени организации от областта на културата трябва да се ангажира с изработването на Национална  рекламна и PR стратегия за популяризиране на българския културен продукт по света.

Като едно от най-атрактивните и ефективни средства за привличане на международното обществено внимание и изграждане на културния образ на страната извън нейните предели, е водене на адекватна международна културна политика и по-пълно използване на възможностите, които предоставя ЕС.

Европейското споразумение за асоцииране на България регламентира сътрудничеството в културния сектор в посока на размяна на некомерсиални образци на изкуството; сътрудничество във филмопроизводството и филморазпространението; превод на литературни творби; опазване и възстановяване на културните паметници и старини, както и организиране на културни изяви с европейско измерение. Основен инструмент за изпълнението на тези клаузи е участието на България в различни програми на Общността.

Българските културни институти в чужбина и представителите на българските културни мисии следва да се ангажират с целенасочена  информационна дейност, с образователните инициативи и промоциране на български културни обекти. Тяхната мисия е да поемат по-активно ролята на посредник за включването на България в многостранни проекти и програми на европейско ниво.

Изхождайки от основните либерални ценности, “Новото време” настоява за нов подход към българската култура, включващ децентрализация на управлението на културните процеси, а именно засилване на принципа на  самоуправление, а оттам и на самофинансиране на културните институции.

   В съвременната политическа, икономическа и социална ситуация в България са необходими нови алтернативни подходи за стимулиране, развитие и популяризиране на националната ни култура. Те се гарантират от изготвения от “Новото време” Закон за меценатството.

Към днешна дата множеството на брой действащи законови и подзаконови нормативни актове регулират държавното подпомагане в областта на културата. От една страна, поради ограничените си финансови ресурси, държавата не е в състояние да се погрижи за много от талантливите си творци, както и да стимулира цялостния културен процес. От друга страна, гражданите, неправителствените организации и бизнесът не участват активно и не допринасят за създаването, утвърждаването и популяризирането на произведения на българската култура. Ето защо законопроектът за меценатството, който е приоритетен за “Новото време”, създава правни механизми, чрез които стимулира частноправните субекти да подпомагат развитието на българската култура.

Законопроектът за меценатството ще рефлектира и оживи всички сфери на изкуството и културата.

Чрез законопроекта ще се предоставя безвъзмездна помощ за осигуряване на помещения, техническо оборудване и специалисти за съхранение на архива на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Националната фонотека и Националната филмотека. Чрез нови правни механизми ще се  предоставя безвъзмездна помощ за издаване над определен минимален тираж на произведения на културата, за организиране и провеждане на концерти, изложби, представяне на постановки, филмови излъчвания или други форуми за популяризиране на произведения на културата.

С разпоредбите в този законопроект се създават и условия за популяризиране на произведенията на културата, съхранявани в националния архив. Българската национална телевизия, Българското национално радио, Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Националната фонотeка и Националната филмотека се задължават да осигурят възможност за предоставяне по тарифа, определена от Министерски съвет, на копия върху съответния хартиен, електронен, филмов или звуконосител на произведения на българската култура, които съхраняват и за които срокът на авторското право е изтекъл.

Предвиденото в законопроекта културно лото би могло да бъде мощен финансов механизъм за създаването на:

• литературни произведения;
• публицистични произведения;
• музикални произведения и звукозаписи на музикални произведения;
• аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
• сценични произведения;  
• филми и други аудио- и аудиовизуални произведения;
• произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
• произведения на архитектурата;
• произведения на художествената фотография;
• произведения на изкуството, създадени с помощта на компютърна програма;
• изпълнения на артисти-изпълнители.

Чрез финансовите облекчения за книгоиздателите се дава възможност да се попълва Националния библиотечен фонд, тъй като обществените библиотеки запазват функциите си на движеща сила в образованието, културата и информацията. Мисията на библиотеките все още е свързана с ключовите елементи: грамотност, информация, образование и култура.

Законопроектът за меценатството рефлектира и по отношение на читалищата – традиционните български културни средища. Тяхната модернизация е в пряка зависимост от възможността за допълнително финансиране чрез дарения от местни меценати – както е било и по времето на Възражданeто.

“Новото време” предлага нов Закон за Паметниците на културата. Опазването на културно-историческото наследство е основен приоритет в културната политика на “Новото време”. Това е огромен национален ресурс за привличане на международен интерес към уникалността на България и за развитието на културния туризъм. Законопроектът включва:

• Осигуряване на постоянна охрана на обектите с цел гарантиране на тяхната сигурност. Това би дало възможност археологическите находки да бъдат експонирани на мястото, където са открити, а не да отиват в националните музеи, с което се прекъсва естествения туристически поток към местата на находките.
• Финансовите постъпления от входни такси и билети да остават в съответните архитектурно исторически обекти, за да може да бъдат реинвестирани за нуждите на самите обекти.
• Предвиждане на сериозни санкции и наказания за иманяри.
• Изработване на “Културна карта на България”, чиято цел е да интегрира по-отдалечени или по-малко известни археологически обекти към основните туристически маршрути. Убедени сме че тази идея ще доведе до по-пълноценно използване на този национален ресурс.
• Въвеждане на задължителни табели на български и английски, указващи местата с културни забележителности.

“Новото време” вярва, че чрез гореизложените законови мерки  и инициативи България ще изгради достойния за 21 век културен образ на страната.

версия за печат |  Нагоре |  назад