Модернизация на икономиката и изграждане на привлекателна бизнес среда

Новото време вярва, че България се нуждае от модерна, отворена пазарна икономика с висока степен на икономическа свобода. Ще постигнем това с ясна политическа воля за:

  • намаляване на данъчната тежест и ограничаване на преразпределителната роля на държавата;
  • създаване на ефективни механизми за поощряване на развитието на малките и средните предприятия и подобряване на административните услуги за бизнеса;
  • устойчива, дългосрочна политика за насърчаване на развитието на отрасли с висока добавена стойност и иновационен продукт - образователни мерки, данъчни стимули.

Макроикономическа рамка

В условията на паричен съвет през последните шест години икономиката на България растеше средно с 4% на година. Измерен в евро, днес брутният вътрешен продукт е с 2/3 по-голям в сравнение с 1998 г. Частният сектор продължава с бързи темпове да абсорбира заетост, освободена от бившите държавни производства след приватизацията или закриването им. Броят на заетите в неаграрния бизнес сектор се увеличи с над сто хиляди през последните две години. В тази рамка на макроикономическо развитие предлагаме насоките на бъдещата икономическа политика. Нашите средносрочни цели с оглед по-бързото нарастване на националния доход и интеграцията на страната в Европейския вътрешен пазар са:

  • ръст на БВП от 8-9% на годишна база;
  • ограничаване на безработицата до 8.5-9%.

Паричен режим

Паричният съвет е основополагаща част от макроикономическата стабилност в България. Той гарантира стойността на лева спрямо еврото - валутата, в която се разплащат основната част от българските компании със своите чуждестранни партньори. Новото време предвижда запазване на системата на валутен борд до влизането на България в Европейския валутен съюз през 2009 г. Ще работим за възможно най-стабилно преминаваме към новата система, т. е. при запазване на сегашния курс и с минимална административна намеса на финансовия пазар.

В условията на валутен борд промените в стойността на лева отразяват промените в стойността на еврото като негова резервна валута. На тази основа очакваме запазване на ниски темпове на инфлация, средно под 6% годишно. На тази база ще търсим по-бързо повишаване на доходите, без да се застрашава конкурентната позиция на страната в ЕС.

Държавен дълг

При провеждането на фискалната политика за държавния дълг и натрупването на публични активи ще се водим от следните принципни положения:

  • заемането за финансиране на текущи разходи е трансфер на доход между поколенията и изисква специална политическа отговорност;
  • капиталът има цена; заемането има смисъл, само ако е оправдано от гледна точка на възвръщаемостта на инвестициите, които финансира; публичният анализ на държавните проекти, финансирани със заемни средства е задължителен;
  • блокирането на ресурси има алтернативна цена; изземването на капитал от частния сектор означава пропуснати инвестиционни възможности;
  • увеличаването и съкращаването на ликвидност, каквито са страничните ефекти на публичното заемане, променят монетарната ситуация, което не е неутрално към икономическата активност.

Като изхождаме от тези принципни положения, ще се стремим към балансираност на консолидирания държавен бюджет и постепенно намаляване на държавния дълг като дял от БВП на страната.

Обща данъчна тежест

В последните 8 години преразпределението на национален доход през държавния бюджет остана високо за степента на развитие на страната - средно над 40%, а в изборни години до 42% от БВП. Ние ще работим за запазване в средносрочен план на публичните разходи на сегашното равнище от около 16 млрд. лв. Това означава, че при реалистичното допускане номиналния растеж на БВП да се запази около 9%, през 2006 г. можем да понижим преразпределението до 35%.

Структура на публичните разходи

Новото време вярва, че е необходимо да се запази ръст на разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи. Ще работим в посока на съкращаване на подобна сума от перата за субсидии, заплати и издръжка на администрацията. В същото време, за да запазим ръста на номиналните доходи в бюджетния сектор, ще предприемем оптимизиране на административните разходи.

Структура на данъчните приходи

Запазването на обема на публичните разходи автоматично ще означава запазване на обема на данъчни приходи. По линия на преките данъци - данъците върху корпоративната печалба и личния доход, ще работим в посока на намаление на ставките, което вероятно ще резултира в намаляване на обема на постъпления. По отношение на непреките данъци - ако се запази ръстът на приходите от ДДС от последните две години, дори при намаление на ставката до 18% ще има увеличение на приходите по тази линия. При запазване на общия номинален обем данъци структурата на бюджета ще се промени в посока на по-малък дял на преките данъци в приходите.

"Новото време" ще работи за въвеждането на плосък данък върху доходите на физическите лица. "Изглаждането" на данъчните ставки, т. е. постепенно въвеждане на принципа на плоския данък при преките данъци, представлява по-справедлив и по-прост механизъм на облагане. Принципът на пропорционалността е част от доброволните сделки в стопанството. Няма причина отношенията на държавата с данъкоплатците да се уреждат на друг принцип. По-простата система ще спести разходи по отчитане и контрол.

Пределната данъчна ставка, с която се облагат най-високите доходи, е важен индикатор за бизнес средата. Въпреки че формално тези данъци не се плащат от бизнеса, данъкът върху най-високите доходи е наказанието върху най-производителните, най-предприемчивите и най-иновативните участници на пазара. Затова предлагаме изравняването на данъка върху личния доход да върви в посока на по-ниските данъци, т. е. предлагаме общо намаляване на данъчната тежест по линия на този данък.

"Новото време" предвижда за 2006 г. съкращаване на този данък до 19% за доходите над 150 лева, при необлагаемост на доходите до тази сума. В резултат на номиналното нарастване на доходите, както и на увеличаването на заетостта, очакваме приходите в бюджета по това перо да не намалеят съществено. Следвайки подобен подход, който ще гарантира безпроблемно посрещане на фискалните нужди, през втората пълна година от следващото управление ще сме в състояние да въведем единна данъчна ставка от 15% върху личните доходи.

В корпоративното данъчно облагане Новото време предвижда прогресивно поетапно намаляване на корпоративния данък до равнище от 8% през последната година от управлението. Това намаление ще доведе не само до увеличаване на възможностите за инвестиции, но и ще създаде условия за прогресивно увеличаване на събираемостта на данъка като ще стимулира легализация на голяма част от "сивата икономика".
Предвиждаме още:

  • Запазване на нулева ставка за региони с голяма безработица и въвеждане на нулева ставка за фирми, занимаващи се със земеделска дейност;
  • Отменяне на данъка върху дивидента като двойно облагане на един и същи финансов резултат;
  • Запазване на необлагането на доходи от търговия с ценни книжа, регистрирани на регулиран пазар;
  • Съобразяване на данъчното законодателство с Директивите на ЕС относно общата система за облагане при сливания, разделяния, прехвърляне на активи и размен на акции между компании от различни държави на ЕС;
  • Предприемане на мерки за повишаване на събираемостта на данъците и задълженията към държавата. Създаване на ефективен контрол срещу "източване" на ДДС. Административни промени, които да доведат до подобряване на работата на институциите, ангажирани в администрирането на ДДС и в борбата срещу опитите за измами. Необходимо е създаването на Национална агенция по приходите през 2006 да бъде обвързано с усъвършенстване на единна данъчна информационна система, засилен контрол върху значими решения на висши данъчни служители и интегриране на независими оценители.

Регулаторна и административна среда

Ефективната и приятелски настроена към бизнеса администрация е изключително важна за добрата бизнес среда. В това отношение ще се стремим към повишаване на компетентността и квалификацията и намаляване на вмешателството в бизнеса на държавната администрация, чрез:

  • План за опростяване и подобряване на качеството на регулативната среда за фирмите, съобразен с изискванията на политиката за по-добро законодателство (Better Regulation), препоръчвана от Европейската комисия. Подобряване на публичните услуги ще подобри икономическата конкурентноспособност на България. В тази връзка, приоритетно е създаването и контролирането на прозрачни тръжни, лицензионни и разрешителни режими;
  • Стимулиране на сътрудничеството на държавата с браншовите организации с цел ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност;
  • Раздържавяване на отделни административни дейности чрез прехвърляне на контролни правомощия на браншови организации;
  • Окончателно завършване на приватизацията в България като се спазват прозрачни процедури и се упражнява след-приватизационен контрол;
  • Максимално ефективно управление на пред-присъединителните и структурните фондове на ЕС чрез подобряване на информационната система, свързана с популяризирането в бизнес средата както и опростяване на усвоителните процедури и максимизиране на тяхната прозрачност;
  • Интегриране на Европейските директиви, свързани с общата система за облагане при сливания, разделяния, прехвърляне на активи и обмяна на акции между компании от различни членки на ЕС;
  • Повишаване на ефективността в регулирането на монополните услуги - подобряване на качеството в услуга на потребителите и повишаване на ефективността в икономиката;
  • Подобряване на регулаторната среда за съдебно решаване на бизнес спорове и събиране на вземанията;
  • Приемане на ново законодателство за регистриране на търговски дружества, чието администриране да бъде извадено от съдебната система и създаване на единен електронен регистър.

Иновационна политика и мерки за малките и средните предприятия

Новото време вярва, че България има нужда от иновативност, за да реализира своите дългосрочни приоритети, както в политиката и администрацията, така и в бизнеса.

Новото време е лидер във възраждането на българската иновационна система. По наше предложение от 2005 година разходите за научно изследователска дейност се признават за разходи за данъчни цели. По този начин целим да преодолеем основен недостатък на иновационната система в България - липсата на адекватно частно финансиране. Ние ще прoдължим започнатите усилия, като:

  • запазим нивото на държавна подкрепа за научно изследователския сектор;
  • подобрим структурата на финансиране на научните изследвания и иновациите, чрез привличане на частно и европейско финансиране;
  • създадем условия за увеличаване на рисковото финансиране, чрез приемане на закон, който да насърчи рисковото инвестиране във високотехнологични малки средни предприятия;
  • създадем адекватни условия за реформа на българското образование, за да отговаря то в пълна степен на изискванията на глобалната икономика.

Инвестициите във високотехнологични малки и средни предприятия са от ключово значение за способността на българската икономика да се развива и да е конкурентноспособна в краткосрочен и дългосрочен план. Новото време още веднъж ще предложи приемането на насърчително законодателство за инвестиране в перспективния малък и среден бизнес. Това законодателство следва да осигури фискални стимули за привличане на дългови и капиталови инвестиции във фондове за рисков капитал, които да влеят свеж финансов ресурс за развитието на иновационни продукти и високотехнологични дейности.

Новото Време ще води политика, която ще е насочена към цялостното подобряване на условията за бизнес като ще се фокусира върху ключови приоритетни области като:

  • Увеличаване на конкурентноспособността на фирмите, опериращи в България чрез държавно финансирани програми, осигуряващи техническа подкрепа за фирми, които:
    • подпомагат повишаване на квалификацията на персонала;
    • инвестират във високи и иновационни технологии;
    • изграждат модерни системи за подобрение и контрол на качеството на продукцията;
    • инвестират в създаване на безопасност на труда.

Финансова система и капиталови пазари

С предложения на Новото време бяха приети промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които подобряват механизмите за корпоративно управление и въвеждат добрите практики за защита на миноритарните акционери на законово равнище.

И през следващите години ще продължим прилагането на политика за подобряване и повишаване на защитите за миноритарните акционери, която да повишава доверието в капиталовия пазар.

Наред с това е необходимо да се увеличи ефективността на надзора на участниците в капиталовия пазар чрез Комисията за финансов надзор и активното участие на БФБ като регулатор и да се хармонизира банковото и застрахователното законодателство с това на ЕС.





© Новото Време. Всички права запазени.